COVID-19 ваксини – разлики и ползи

В разгара на кампанията по ваксинация срещу COVID-19, все повече хора се интересуват какво представляват тези ваксини и дали са подходящи за тях. Затова решихме да Ви предоставим общодостъпна информация за наличните към момента ваксини в световен мащаб, в Европейския Съюз, на територията на България и нюансите между тях.

За да е по-ясна разликата между тези високотехнологични медикаменти е полезно да се знае малко повече и за самия коронавирус.

Какво е COVID-19?

COVID-19 е инфекциозно заболяване причинено от новооткрит коронавирус с името SARS-COV-2. Повечето хора, заразени с него имат леки до средно тежки оплаквания на дихателната система и се възстановяват без специално лечение. Но при някои, особено ако имат странични здравословни проблеми, като диабет и онкологични заболявания, на сърдечно съдовата или дихателната система, са с повишен риск от по-тежко прекарване на вируса.

При навлизане на вируса в тялото, той се захваща на определени места по повърхността на човешката клетка (ACE-рецепторите), посредством специфичен протеин, наречен „шип“ или още S-протеин. Именно тук работят ваксините.

За най-добър начин на предпазване се смята превенцията.

От СЗО (Световна здравна организация) препоръчват носене на маски, спазване на дистанция и добра лична хигиена в краткосрочен план. Ваксинацията е възможност населението по-бързо да изгради колективен имунитет, преди да са се появили множество нови вариации (щамове) на вируса и той да излезе от контрол.

Векторни ваксини, РНК-ваксини, нановаксини. Каква е разликата?

При разработката на ваксини се използват три основни подхода. Разликата между тях е в това дали:

  • участва целия вирус (или бактерия) срещу когото се разработва ваксината, който ще наричаме с общо име инфекциозен агент,
  • използват се само части от него, които да активират имунната ни система,
  • взема се само генетичен материал, който съдържа инструкции за направата на част от съответния инфекциозен агент в клетката.

В зависимост от това се разграничават 5 типа ваксини, като за превенция на COVID-19 се използват само два:

  1. Векторни ваксини

Тези ваксини използват безопасен вирус-носител да достави специфична субчастица от съответния инфекциозен агент в клетките ни, която може да стартира имунен отговор без да се предизвика заболяване. За да стане това, инструкциите за производството на въпросната субчастица се вмъкват във вируса-носител. Той се нарича платформа или „вектор“ и трябва да транспортира безпроблемно тези инструкции (генетичния материал на протеина) до човешките клетки без те да бъдат увредени по пътя.

Човешките аденовируси се смятат за едни от най-лесните за модифициране, затова много често се използват за вектори в този тип ваксини.

В случая с SARS COV-2, тази субчастица е самият S-протеин, чрез който коронавируса се прикрепя за човешките клетки.

Пример за такъв тип ваксина е тази срещу Ебола, ваксините срещу COVID-19 на Астра Зенека, Янсен, индийската, китайската CanSinoBio и руската Спутник V.

Този тип ваксини могат да бъдат разработвани бързо.

  • НК-ваксини

За разлика от другите типове, при които се използват цели вируси/бактерии или техни части, НК-ваксините използват част от генетичен материал, който носи инструкции за специфичната частица (протеин), вместо за целия микроб. ДНК и РНК са матрицата, която нашите клетки използват за да изграждат протеини. В човешката клетка, двойноверижната ДНК от ваксината се разгражда до едноверижна информационна РНК (иРНК), която предизвиква образуването на специфичния вирусен протеин. Този протеин в последствие предизвиква активирането на имунната ни система и в последствие изграждане на имунитет.

Това е най-новата технология в биофармацевтичния сектор за производство на ваксини. От този тип са ваксините на Пфайзер-Бионтек и Модерна.

Ползите от нанотехнологията при изработката на дизайна на модерни ваксини от помощни наноматериали (иРНК или вирусни вектори) са безспорни. Благодарение на тях, човечеството е способно да създава и натрупва антигени безболезнено, както и да видоизменя структурата на съответния вирус.

Затова всички одобрени ваксини срещу COVID-19 се наричат с общото име „нановаксини“.

Кои са основните одобрени ваксини на фармацевтичния пазар към края на февруари 2021 г.?

Според официални данни, през декември 2020 е имало над 200 кандидати за COVID-19-ваксина. От тях по-малко от 10 са навлезли или преминали последната фаза III в началото на 2021 г.

В момента, регистрация в Евросъюза имат 3 ваксини:

  • Ваксината на Pfizer-BioNTech
  • Ваксината на Moderna
  • Ваксината на Oxford–AstraZeneca.

Ваксината на Пфайзер-Бионтек (Pfizer-BioNTech) – с името Comirnaty

Най-голямата оригинална чисто фармацевтична компания за 2020 г. Пфайзер разработи втората ваксина в света в сътрудничество с германската високотехнологична микролаборатория Бионтек. Немците работят в областта на иРНК-ваксините от почти десетилетие и са водещи в технологията на иРНК. Сред техните клиенти са други големи фарма-компании, като Ели Лили, Санофи и Байер.

Ваксината на Пфайзер-Бионтек е иРНК-ваксина, при която в клетките се синтезира само част от S-протеина. Според проучванията, тя дава 52,4% след първа доза и 95% ефикасност срещу коронавируса след втора доза. Финалното измерване е направено 28 дни след прилагането на първата доза (или на 7-я ден след втората доза).

  • Подходяща за хора над 16 години
  • Има индикация при пациенти над 65 г.
  • Транспортира се при -70 градуса целзий, защото така се съхранява липидната обвивка в която са поставени наночастичките на ваксината. Преди употреба, може да престои в обикновен хладилник до 5 дни. В момента се работи за подобряване на този показател.
  • Поставя се мускулно в две дози през 3 седмици. Удобна е за хора, които ще пътуват скоро след граница, или чиято дейност изисква бързо наличие на COVID-антитела и ваксина.
  • Не се прилага при бременни, въпреки, че двете компании вече започнаха проучване в тази насока.

Ваксината на Moderna

 Името на американската Moderna означава модифицирана РНК (от анг. MODE-RNA), което показва красноречиво полето им на действие. Също с голям опит в областта, те създават втората иРНК-ваксина, малко след Пфайзер-Бионтек.

Също както и своят американо-германски конкурент, в клетките се синтезира само част от S-протеина. Според проучванията, ефективността и е 94%, а в групата над 65 г. – 86,4%.

  • Подходяща за хора над 18 години, но в момента я тестват и при подрастващи (12-17г.)
  • Има индикация при пациенти над 65 г.
  • Транспортира се при -20 градуса целзий, по същата причина, както и при горната иРНК-ваксина. Преди употреба, може да престои за кратко в обикновен хладилник.
  • Поставя се мускулно в две дози в рамките на 28 дни.
  • Удобна е за хора, които ще пътуват скоро през граница, или чиято дейност изисква бързо наличие на COVID-антитела и ваксина.
  • Не се прилага при бременни.

Ваксината AZD1222 на Oxford – AstraZeneca

Тази ваксина е разработена от Оксфордския университет и англо-шведската фармацевтична компания Астра Зенека. Тя е векторен тип ваксина, който използва окфордската разработка ChAdOx1 (аденовирус от шимпанзе) за носител и в двете дози. При маймуните, този вирус причинява лека настинка, но се смята за подходящ в случая, защото при човека се смята за безопасен и намалява вероятността да бъде открит и унищожен от имунната ни система преди да е изпълнил предназначението си (подобрява ефикасността).

Ваксината, съдържа оптимизиран генетичен код на S-протеина с допълнителен белтък tPA (спомагащ на SARS-CoV-2 да навлиза в кръвните клетки и да ги използва като транспорт). Това позволява на имунитета да открива коронавируса по още един показател.

Ефективността на ваксината е от 76% след първата доза, като имунитетът трае до поставяне на следващата инжекция. След поставяне на втората доза резултатът нараства до 82%.

  • Подходяща за хора над 18 години.
  • Няма индикация при пациенти над 55 г.
  • Транспортира се и се съхранява при +2 до +8 градуса целзий до 6 месеца (температурата на нормален хладилник).
  • При нея се поставят 2 дози мускулно през интервал от 12 седмици.
  • Удобна е за употреба от здравните специалисти, защото се съхранява лесно, готова е (в спринцовка, а не във флакон за разтваряне) и има възможност за вариации във времето – денят на втората доза не е фиксиран и при спешност може да бъде изтеглен между 8-а и 12-а седмица след поставяне на първата доза.
  • Не се прилага при бременни.

В световен мащаб има още няколко варианта на COVID-19-ваксина, които не са разрешени към момента в Европейския съюз. В обръщение са 1 руска, 1 индийска и 3 китайски, а ваксината на американската Johnson & Johnson – Janssen получи спешна регистрация на 27 февруари 2021г. в САЩ и е единствената с еднократна доза.

Във връзка с повишения интерес в обществеността, ще разгледаме по-подробно само руската Спутник V.

Ваксината Спутник V

Спутник V е разработка на руската топ микробиологична лаборатория Гамалея. Тя е основана през далечната 1891 г. от Николай Гамалея – ученик на самия Луи Пастьор (откривателя на първата ваксина в света) и според сайта им са вторият в света център за създаване на ваксини.

Ваксината е първата регистрирана в световен мащаб срещу COVID-19 и една от трите с ефикасност над 90% след втората доза (в случая 91,6%). За да бъде по-дълготраен имунитета срещу коронавируса, руските учени използват два различни вектора – аденовирус rAd26 за първата доза и аденовирус rAd5 за втората, което увеличава и ефекта от ваксината.

Също както и при другите векторни ваксини, тя може да се транспортира и съхранява в хладилник при температура от +2 до +8 градуса целзий.

Трябва ли да се притесняваме, ако не се почувстваме добре след поставяне на ваксина?

Към всяка една ваксина по принцип е възможно да се получи нежелана реакция, защото:

  1. се прилага директно в кръвотока,
  2. действа на имунната система, като я подлъгва, че има инфекция в тялото.

Затова подобните на грип реакции в рамките на няколко дни са напълно възможни. Ако все пак дискомфортът и усещането за боледуване не отзвучат след 3-я ден е необходимо да се консултираме с лекар.

Но от другата страна на монетата стои скептицизмът към ваксините – решението да не се ваксинираме, съпътствано от риск от боледуване от COVID-19, както и често срещаните след това пост-ковид усложнения не са за пренебрегване.

Тук личният лекар (или лекуващ специалист) може да ни помогне много във взимането на правилното решение, защото добре познава здравния статус на всеки свой пациент.

Важно е да се има в предвид, че това дали да бъде поставена ваксина или не, както и каква да бъде тя е въпрос на личен избор на всеки от нас.

Източници:

https://en.wikipedia.org/wiki/COVID-19_pandemic

https://en.wikipedia.org/wiki/RNA_virus

https://www.who.int/health-topics/coronavirus#tab=tab_1

https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019/advice-for-public

https://www.who.int/news-room/q-a-detail/coronavirus-disease-(covid-19)-vaccines

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7444525/

https://arstechnica.com/science/2021/02/signs-that-sars-cov-2-is-evolving-to-avoid-immune-responses/

https://www.who.int/news-room/feature-stories/detail/the-race-for-a-covid-19-vaccine-explained

https://www.sciencedirect.com/topics/medicine-and-dentistry/coronaviridae

https://www.nature.com/articles/s41565-020-0737-y

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7224694/

https://www.sciencedirect.com/topics/medicine-and-dentistry/adenovirus-vector

https://www.jnj.com/johnson-johnson-announces-single-shot-janssen-covid-19-vaccine-candidate-met-primary-endpoints-in-interim-analysis-of-its-phase-3-ensemble-trial

https://biontech.de/our-dna/collaborators

https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMc2036242

https://www.cdc.gov/vaccines/covid-19/info-by-product/pfizer/index.html

https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/12/23/comirnaty_listovka.pdf

https://www.pfizer.com/news/press-release/press-release-detail/pfizer-and-biontech-conclude-phase-3-study-covid-19-vaccine

https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/12/23/comirnaty_listovka.pdf

https://www.nytimes.com/interactive/2020/health/pfizer-biontech-covid-19-vaccine.html

https://www.cdc.gov/vaccines/covid-19/hcp/mrna-vaccine-basics.html

https://www.cdc.gov/vaccines/covid-19/hcp/mrna-vaccine-basics.html

https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/vaccines/different-vaccines/viralvector.html

https://en.wikipedia.org/wiki/BioNTech

https://en.wikipedia.org/wiki/Moderna

https://en.wikipedia.org/wiki/Moderna_COVID-19_vaccine

https://www.who.int/news-room/feature-stories/detail/the-moderna-covid-19-mrna-1273-vaccine-what-you-need-to-know

https://www.yalemedicine.org/news/covid-19-vaccine-comparison

http://www.health.gov.on.ca/en/pro/programs/publichealth/coronavirus/docs/vaccine/vaccine_storage_handling_pfizer_moderna.pdf

https://www.ema.europa.eu/en/medicines/human/EPAR/covid-19-vaccine-moderna#overview-section

https://www.astrazeneca.com/media-centre/press-releases/2020/azd1222hlr.html

https://en.wikipedia.org/wiki/Oxford%E2%80%93AstraZeneca_COVID-19_vaccine#cite_note-AstraZeneca_PR-16

https://www.astrazeneca.com/media-centre/press-releases/2021/covid-19-vaccine-astrazeneca-confirms-protection-against-severe-disease-hospitalisation-and-death-in-the-primary-analysis-of-phase-iii-trials.html

https://en.wikipedia.org/wiki/ChAdOx1

https://www.astrazeneca.com/media-centre/press-releases/2021/covid-19-vaccine-astrazeneca-confirms-protection-against-severe-disease-hospitalisation-and-death-in-the-primary-analysis-of-phase-iii-trials.html

https://www.bmj.com/content/372/bmj.n295

https://www.who.int/news-room/feature-stories/detail/the-oxford-astrazeneca-covid-19-vaccine-what-you-need-to-know

https://extranet.who.int/pqweb/sites/default/files/documents/Status_COVID_VAX_16Feb2021.pdf

https://sputnikvaccine.com/about-vaccine/

Остави коментар