Робърт Едуардс –приказка за един на нов живот

„Alterivivasoported, sitibivisvivere –
Трябва да живееш за другите,
ако искаш да живееш за себе си.“
Сенека

Сър Робърт Едуардс бил английски физиолог, първооткривател в репродуктивната медицина и в частност в „ин-витро“ оплождането.
Той се родил на 27 септември 1925г.в Батли, графство Йоркшир, Великобритания. Завършил по специалността си, а след това защитил докторска степен в Единбургския университет през 1955 г.Около 1960 година ученият започнал изучаването на човешкото оплождане,което продължило и в Университета в Кембридж три години по-късно.

През 1968г. направил пробив, като успял да оплоди лабораторно човешка яйцеклетка и започнал работа с акушер гинеколога Патрик Стептоу. Двамата първооткриватели, приложили метода на двойката Лесли и Джон Браун, които нямали деца в продължение на 9 години поради запушени маточни тръби. С помощта на лапароскопски уреди д-р Стептоу успял да получи годна яйцеклетка от жената, която по-късно била оплодена със сперматозоидите на съпруга ѝ и върната обратно в матката, където се развила успешно. Така, първото „бебе в епруветка” – Луиз Браун, се появило на бял свят с цезарово сечение на 25 юли 1978 г., в болница в Олдъм, недалеч от Манчестър, Великобритания.

За съжаление, техните опити срещнали голяма враждебност, включително и в медицинската общност. „MedicalResearchCouncil“, който е британската правителствена институция, финансираща в нови проучвания, отказала да подпомогне техните бъдещи изследвания. Започнали и съдебни спорове.
Но Робърт Едуардс и Патрик Стептоу не се отказали и продължили да усъвършенстват методите си. С развитието на технологията се увеличило нивото на раждаемост и към 2010 г. приблизително 4 милиона деца се били появили на бял свят чрезновия метод. Успехът положил основите за поява на по-нататъшни иновации, като технологията със стволови клетки. Екипът на Едуардс създал първата „ин витро програма“ за стерилни пациенти и започнал да обучава други учени в новите техники.Едуардс и Септоу основали„ин витро“ клиниката „BournHallClinic“, която се превърнала в база за обучение на новите специалисти.

След смъртта на своя другар Септоу, Робърт Едуардс продължил своята работа като учен и редактор на медицински списания.
Въпреки, че първоначално срещнал силна съпротива и неразбиране, откритието на физиолога постепенно получило международна известност. Член на няколко научни общества и университети, той бил носител и на редица награди. Сред тях най-значимата, отдаваща му подобаващото признание, е Нобеловата.

На 4 октомври 2010 г. на тържествена церемония,Нобеловият комитет го обявил за Носител на наградата за медицина за развитието на „ин витро“ оплождането. Първото бебе Луис Браун описал наградата като фантастична новина. Разбира се мнозина останали с резерви – Ватикана осъжда това като „недопустимо“.

Личният живот на гениалния учен не бил по-различен от професионалния: с жена му Рут имали 5 дъщери и 12 внуци.
Робърт Едуардс умрял в дома си близо до Кембридж на 10 Април 2013 г. след продължително заболяване на белите дробове.

Според ВВС, работата му била мотивирана от вярата, че „най-важното нещо на света е да имаш дете“.

Източници:
https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Edwards_(physiologist)
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Nobel_laureates
http://www.mrc.ac.uk/about/

Остави коментар