Велики личности, свързани с фармацията

Много често в историята, гениалните хора се свързват с повече от една област на науката. Дали по случайност, желание или друга причина, те са оставили отпечатък в нетипична за тях сфера и това важи и за фармацията. Тук ще Ви представим три велики личности и една династия, за които е малко известно, че са тясно свързани с лекарствата.

Шен Куо – фармацията, като едно от проявленията на гения

Шен Куо е всестранно развит гений и държавник от времето на династията Сун (през периода на китайския Ренесанс). На времето, той е почти всичко за което се сетите от учен до военен и администратор и се справя много добре.

Сред най-известните му постижения са откриването на компаса, развива теорията, че климатът се променя с течение на времето, пионер в археологията, намира практически решения в областта на математиката и по-специално тригонометрията.

Затова не е чудно, че изпълнява най-различни длъжности в императорския двор и за да не бъдат изброявани всичките (с което рискувал да засенчи титлите на самия император), получава длъжността „Асистент министър на имперското гостоприемство“.

Фармакогнозията е наука за лечебните растения и е дял от фармацията. Приносът му към нея се състои в селектирането, приготвянето и правилното разпределяне на лечебните съставки. Бил е педантичен, като за него е било от значение в кой месец са събирани билките, точното време на узряване, коя част ще се използва за лекарство. Описва стотици лечебни растения и съставки, включително зърна, редки растения, животни и минерали, характерни за Китай.

Данте Алигиери – фармацията като трамплин за нещо повече

Данте Алигиери, наричан накратко Данте, е велик италиански поет от късното средновековие. Неговата „Божествена комедия“ се смята за най-великото литературно произведение, писано на италиански език. В самата Италия често е сочен за „il Sommo Poeta“ (върховен поет) и една от „Трите корони“ – заедно с Петрарка и Бокачо.

Данте произхожда от влиятелно семейство. Баща му е виден гелф (поддръжник на политическата фракция, подкрепяща папата) и участва активно в политиката. По майчина линия спада към една от най-известните фамилии във града по онова време – Абати. Затова не е чудно, че и той се увлича в местните политически игри, но без особен успех. За да развие политическата си кариера, решава да стане фармацевт. Въпреки, че не възнамерява да практикува тази професия, това му се налага, след промяна в месния закон, според който само членуващи в гилдиите могат да заемат обществени длъжности. Така Данте става член на „Гилдията на аптекарите“ в града. Тази работа го устройва, още повече че в аптекарските магазинчета се продават и книги. Като член на гилдията, въпреки липсата на политически опит, пред Данте се отварят нови възможности и за няколко години той заема различни постове, в обхванатата по това време от безредици, Флоренция.

O. Хенри – от фармацията до късия разказ

O. Хенри е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър, известен като майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Характерно за разказите му е ироничното пресъздаване на обстоятелствата.

 Уилям бил известен като страстен читател. През 1876 г. той завършва началното училище, ръководено от неговата леля, а след това записва гимназия. Три години по-късно започва да работи като счетоводител в аптеката на чичо си, а през 1881 г., когато е само на деветнадесет годишна възраст, се дипломира като фармацевт.

Сменя различни професии – от овчар и общ работник в едно ранчо до фармацевт, чертожник, журналист, банков чиновник. Накрая намира своето амплоа, като започва да пише къси разкази, с което придобива световна слава.

Вероятно най-известният разказ на О. Хенри у нас и по света е „Вождът на червенокожите“.

Агата Кристи – опита от фармацията в детективския роман

Агата Кристи е английски автор на криминални романи и къси разкази. Сред нейните енигматични герои са детективът Еркюл Поаро и Мис Марпъл.

Според „Рекодите на Гинес“, тя е най-продаваният автор на романи за всички времена с грубо 2 милиарда продадени копия, което я нарежда на трето място по продажби след Шекспир (второ) и библията (първо място). А според „Index Translationum“, тя остава най-превеждания индивидуален автор, като нейните книги се четат на поне 103 езика.

Малко известен факт от нейната биография е, че през втората световна война работи като „pharmacy technician“, което погрешно се превежда на български като лаборант. Длъжността всъщност е сходна с тази на българските помощник-фармацевти, но с допълнителни административни функции.

Нейната работа в болничната аптека на лондонската Университетската колежанска болница и дава достъп до различни силно действащи и отровни вещества и знания как се използват. Тя ги вмъква доста успешно в своите произведения. Например, тя дава предположение за използването на талия като отрова пред главният фармацевт на болницата Харолд Дейвис, а по-късно го описва в детективския си разказ „Сивия кон“.  В него, първата улика към убиеца е, че жертвите губят косата си. Тя толкова добре описва натравянето с талий, че това е помогнало за разрешаване на поне един случай, озадачаващ лекарите.

Медичи – от фармация до изкуство

Надали има някой, който да не е чувал за фамилията Медичи, управлявала Флоренция около 4 века с прекъсвания. Те били политическата династия с може би най-големия принос в италианската история. Основен катализатор на Ренесанса (започнал именно от Флоренция по тяхното управление), те дават на света две френски кралици и трима папи.

Както си личи от името, първоначално Медичите били лекари и едновременно с това аптекари (по онова време двете професии били неделими). Затова и гербът им представлява 6 червени таблетки на жълт фон. В последствие, след сродяването си с френските крале, едната от тях се променя с герба на френските Бурбони – три златни лилии на син фон. Това обяснява защо най-известните от тях, като Катерина Медичи, са били толкова изкусни отровители – просто са имали няколко поколения стаж.

По-късно домът Медичи започва да се занимават с търговия на платове от което натрупват значително състояние, подобно на други богати фамилии във Флоренция по това време. С него, те отварят „Банка ди Медичи“ – най-мощната финансова институция през 15 век не само в Италия, но и в цяла Европа.

Но те са изключително интересни, защото остават в историята не чрез военна мощ или династически бракове, а чрез културно влияние. Влагали са умопомрачителни финансови ресурси в таланта. За тях творят, пряко или косвено, повечето от гениите на италианския ренесанс, както и гръцките, избягали от Константинопол след превземането му. Ако не беше фамилията Медичи, светът може би никога нямаше да чуе за Микеланджело или Леонардо да Винчи.

Източник:

https://en.wikipedia.org/wiki/Shen_Kuo

https://en.wikipedia.org/wiki/Dante_Alighieri

https://en.wikipedia.org/wiki/Agatha_Christie

„Геофрафия на гения“, Ерик Уайнър

https://en.wikipedia.org/wiki/House_of_Medici

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E._%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8

https://en.wikipedia.org/wiki/Dante_Alighieri

https://en.wikipedia.org/wiki/Shen_Kuo

https://en.wikipedia.org/wiki/Pharmacy_technician

Остави коментар