Какво представляват антиоксидантите и къде да ги намерим (част втора)
Когато говорим за антиоксидантите в човешкия организъм, не може да пропуснем такива, като мелатонин, витамин Е, цинк. Те играят основна роля за протичането на някои основни човешки функции, като преминаване от състояние на бодрост към сън, спомагат за възпроизвеждането, за добрата хидратация на кожата и др. Но имат и много силно въздействие върху свободните радикали, поради което попадат в нашия списък.
Мелатонин
Освен като хормон на съня, е известен също и с това, че е много мощен, мастноразтворим антиоксидант. Той е основен „чистач“ на вредните частици в човешкия мозък.
Минусът при него е, че действа основно в главния мозък, защото преминава с лекота кръвномозъчната бариера и клетъчните мембрани. Друг негов недостатък е, че за разлика от другите антиоксиданти, той не се регенерира, а след взаимодействието си с радикалите се разпада необратимо на множество по-малки молекули.
Храни, богати на мелатонин са бананите, портокалите и ананасите; орехите; зехтина; доматите; червеното вино и бирата; овеса, ориза и ечемика.
Витамин E
Витамин Е е общото име на група от осем, мастноразтворими вещества с антиоксидантни свойства. От тях, α-токоферолът е с най-голямо значение, поради което с него се отъждествява и самият витамин. Нещо повече, някои учени смятат точно α-токоферола за най-важният мастноразтворим антиоксидант в човешкото тяло, който играе важна роля за предпазването на мастните киселини в клетъчната мембрана от увреждащото действие на радикалите, спирайки верижната реакция още в начален етап.
Може да се активира за ново действие от витамин С, витамин А и Коензим Q10.
Освен това
Богати на витамин Е са зелените зеленчуци, ядките, рибата, яйцата и маслините, а от плодовете авокадо и киви.
Коензим Q10
Той е добре познат у нас в редица продукти. Другото му име е „убиквинон“, но е най-известен, като коензим Q10, поради десетте повтарящи се остатъка в молекулата си. Среща се в повечето животни, предимно в техните митохондрии. Участва както в процеса на кислородно дишане, така и в транспортната функция на клетката.
Антиоксидантната природа произлиза от основната му функция, свързана с енергийния синтез в клетката. Като мастноразтворимо вещество, той измества мазнините като цел на свободните радикали и така деактивира вредните субстанции.
Интересен факт е, че коензим Q10 и холестерола се образуват от мевалоновата киселина. Този процес може да бъде спрян от редица лекарства, като бета-блокери и статини – известно е, че статините сриват серумните нива на убиквинона до 40%. Наличието на коензима намалява увреждането на LDL-холестерола от свободните радикали и високите му нива биха били от полза при сърдечносъдовите заболявания.
Понеже убиквинонът е мазнина, той се съдържа в по-мазните храни: месото, по-мазните риби, ядките и маслините.
Селен
Селенът често се среща в различни метални сулфиди, докато в чистия си вид е много рядък. Основното му търговско приложение е в индустрията за бои и в стъкларството.
В големи количества, неговите соли са токсични, но в много малки дози е полезен за клетъчната функция на много организми, включително всички животни и човека.
Този химичен елемент е компонент на два антиоксидантни ензими, които индиректно намаляват оксидативния стрес в животните и някои растения. Среща се и в три други ензима, които трансформират хормоните на щитовидната жлеза един в друг. Заедно с витамин В3 превръща глутатиона в активната му форма.
Селенът е съставка на много мултивитамини и хранителни добавки.
Може да се набави от ядките, житните растения и гъбите. Но храната с най-богато съдържание е в бразилският орех.
Цинк
В нашето тяло, ролята на цинка е много важна. Според проучване от 2006г., той участва в изграждането на приблизително 10% от човешките протеини.
Въпреки, че се смята за антиоксидант, този микроелемент е инертен по отношение на свободните радикали. Той блокира тяхната активност индиректно. Действието му се обяснява с неговата роля в метаболизма на ДНК и РНК и правилното разпределение на гените в новите клетки. Има отличен ефект при възстановяването на кожата и рани. Предполага се, че има отношение към имунната ни система.
Важно е да се знае, че както всяко нещо в природата и той не е универсален – неговите ефекти варират в зависимост от мястото. Натрупването му в главния мозък, може да доведе до нервна възбудимост на определени зони и невротоксичност.
Източници в храната, богати на цинк са нахута, агнешкото, говеждо и пилешко месо, киселото мляко, граха и тиквените семки.
Източници:
http://www.news-medical.net/health/What-are-Antioxidants.aspx
https://en.wikipedia.org/wiki/Antioxidant
http://www.nhs.uk/Conditions/vitamins-minerals/Pages/Vitamin-C.aspx
http://www.globalhealingcenter.com/natural-health/foods-high-in-vitamin-c/
http://www.livestrong.com/article/531520-food-sources-of-n-acetyl-cysteine/
http://www.livestrong.com/article/279680-food-containing-melatonin/
https://en.wikipedia.org/wiki/Coenzyme_Q10
https://en.wikipedia.org/wiki/Selenium
https://en.wikipedia.org/wiki/E_number#E300.E2.80.93E399
http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S009829970300030X
https://draxe.com/top-10-high-zinc-foods/
Остави коментар
Остави коментар