Причинители на болестите в човека
Когато сме болни, ние имаме симптоми на дискомфорт по които разбираме това. Много често един симптом може да означава различно заболяване. Например хремата – тя може да е в следствие на грипен вирус, бактериална инфекция или алергия. По същия начин едно заболяване може да бъде предизвикано от различни причинители – пневмонията може да бъде както бактериална, така и вирусна.
Тук ще изброим три основни причини за болестите при човека и разликите между тях.
Вируси
Колкото и странно да звучи, вирусите са актуални у нас през цялата година. През есента, меката зима и пролетта ние се сблъскваме с тях под формата най-често на дихателни инфекции. През летния сезон те отново са „главен играч“ под формата на стомашно-чревни болести.
Представляват просто устроени частици, които съдържат генетичен материал (ДНК или РНК), обвит в белтъчна обвивка, която ги предпазва от външната среда. Не са клетки, защото нямат типичните за клетката структури и не изпълняват нейните стандартни функции. По-сложните вируси могат да имат допълнителна втора обвивка. Учените спорят как са се появили, но се смята, че са важни за еволюцията, защото при заразяването на клетката могат да променят нейните гени или да „внесат“ своите в нейното ДНК. По принцип, лесно можем да ги победим с помощта на нашата имунна система. Но ако тя е отслабена, тогава може да се получат тежки усложнения.
Вирусите са на границата между живото и неживото.
Характерното за всеки жив организъм е способността да се самовъзпроизвежда и да извършва поддържащи живота функции, като хранене, дишане, адаптиране към околната среда.
За разлика от всички останали форми на живот, вирусите съществуват в две напълно различни форми. Едната е начин на съществуване за вируса извън клетката и се нарича вирион. Под тази си форма той не е активен по никакъв начин. Когато попадне в клетката-гостоприемник, той се „събужда“ и я „заставя“ да произвежда вирусната ДНК (или РНК). Така се създават новите вируси. След това те напускат клетката. Тоест извън клетката вируса не проявява никакви признаци на живот, а вътре в нея той се съживява.
Интересното е, че вирусите могат да навлизат и инфектират всичко живо по пътя си – от най-големите животни на планетата и човека до обикновените бактерии и едноклетъчни организми. При човека обикновено само отслабват имунната ни система и така създават предпоставка за навлизането на бактериите.
Много е важно при вирусна инфекция да не се приемат антибиотици, кортикостероиди и други медикаменти, подтискащи имунната ни система (имуносупресори), защото от една страна те не влияят на вирусите, а от друга, пречат на имунитета ни да се пребори с тях.
Бактерии
Бактериите са единични живи клетки с просто устройство без обособени клетъчни структури или клетъчно ядро. Имат различни форми. Тяхната генетична информация се съдържа в единична нишка от ДНК. Някои от тях са полезни за нас, като бактерията, която прави киселото мляко, а други са вредни.
Бактериите се срещат във всяко кътче на нашата планета. В един грам почва има приблизително 40 милиона бактерии, около 1 милион са в милилитър прясна вода.
Бактериите са по-устойчиви от вирусите в живата им форма. Те са и по-големи по размери.
Като по-сложно устроени организми от вирусите, те разполагат с различни защити срещу неблагоприятните въздействия на средата. Някои от тях имат допълнителна верига от генетичен материал, наречена „плазмид“, който дава предимство на притежателя си спрямо конкурентните бактерии. Такъв плазмид, може да направи бактерията резистентна към определен тип антибиотици, например. Друг защитен механизъм са ендоспорите, които могат да образуват някои от тях. Те са латентни форми, подобни на вириона, които издържат на вредни въздействия, като UV-радиация, висока температура и дезинфектанти. Това ги прави трудни за унищожаване. Такава е бактерията на антракса.
Бактериите се размножават чрез просто клетъчно делене при което майчината клетка се разцепва на две дъщерни със идентичен генетичен материал, като майчината.
Бактериалните инфекции могат да бъдат както локални, така и засягащи цялото тяло. Обикновено протичат по-продължително и много по-тежко от вирусните.
Лечението е с антибиотици и сулфонамиди. Не бива да се забравя, че в тялото ни има множество полезни бактерии, като тези които синтезират витамините В и К, а антибактериалните средства не различават добрите от лошите. Затова тези класове медикаменти трябва да се прилагат с повишено внимание.
Гъбички
Биологичното царство Гъби включва всички видове гъби, лишеи, мухъл, плесени и дрожди. Срещат се почти навсякъде, по-често на сушата отколкото в океаните и моретата. Разпространението им на сушата варира от пръстта и растенията (където играят важна роля в обмяната на веществата) и по-рядко в животните и човека. Все още няма повърхност на която да не могат да се развият при подходящи условия.
Гъбите имат различна големина и форма. Някои са единични клетки, наречени дрожди, докато повечето от тях са многоклетъчни организми, образувани от множество тънки влакна. По време на възпроизвеждането им, образуват спори, от които се ражда новия организъм. Важно е да се отбележи, че спорите са устойчиви на много от противогъбичните медикаменти.
Гъбичките, паразитиращи по човека, са малка на брой група от микроорганизми, които обикновено причиняват проблеми по повърхността на тялото, атакувайки кожата, ноктите, скалпа на главата и др.
Много рядко гъбичната инфекция може да бъде вътре в тялото или да е животозастрашаваща.
Гъбичките произвеждат биологично активни вещества. За хората вредни са микотоксините. Те се съдържат както в плесени, които предизвикват развалянето на храната, така и в отровните гъби.
Хора с по-слаб имунитет или приемащи имуносупресори, са податливи на гъбични инфекции. Спорите на гъбичките могат да са причина за алергични реакции. За развитието на гъбичките е необходима влага и топлина. Влагата помага за по-лесното разпространение на спорите, както и за по-лесното поглъщане на хранителните вещества, разтворени в нея. Топлината е катализатор за растежа. Ето защо гъбичната инфекция поразява гънките на кожата и лигавиците, както и окосмените части на тялото, където имаме тези условия.
Лечението обикновено включва локално приложение на антимикотични кремове и мази, лакове за ноктите или в по-тежките случаи прием през устата на таблетки. Стандартните антимикотици за пиене трябва да се вземат внимателно, защото повлияват чернодробните ензими, а това е важно, ако ги комбинираме с други медикаменти или алкохол. Счита се, че тези инфекции са доста упорити и след изчезването на симптомите трябва да се прави допълнителна профилактика за да се избегне повторно заразяване, поради наличието на гъбични спори.
Източници:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8
https://en.wikipedia.org/wiki/Virus
https://en.wikipedia.org/wiki/Bacteria
http://www.microbiologyonline.org.uk/about-microbiology/introducing-microbes/bacteria
http://www.medicalnewstoday.com/articles/157973.php
https://en.wikipedia.org/wiki/Fungus
http://www.microbiologyonline.org.uk/about-microbiology/introducing-microbes/fungi
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B8
http://www.kew.org/science-conservation/plants-fungi/fungi/about
https://www.britannica.com/science/fungus/Sporophores-and-spores
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D0%B1%D0%B8
Остави коментар
Остави коментар