История на фармацевтичните компании
Фарма-индустрията е много важен сектор за всяка държава, най-вече защото е пряко свързана със здравето на хората. На нея се възлагат големи надежди за намирането на медикаменти за нелечимите болести и на това, те да са колкото се може по-достъпни за обикновените хора.
Фармацевтичните компании се разделят на две групи:
- Оригинални, които имат химични лаборатории, където се създават нови лекарства. Медикаментите им са уникални, докато са нови и защитени от патент, затова са и по-скъпи;
- Генерични, които изчакват да падне патента на дадено лекарство и след това го предлагат на по-ниска цена, но е възможно това да е за сметка на по-ниско качество.
Тук ще разгледаме началото на някои от най-големите оригинални компании, защото със своите иновации, те движат напред не само фармацията, но и медицината.
Пфайзер. Фармацията може да бъде сладка.
Чарлз Пфайзер
Пфайзер е най-голямата изцяло фармацевтична компания в света. Гигантът се нарежда на 46-о място в класацията на Форбс за 2015г. „Global 2000”, където са включени най-големите конгломерати във всички отрасли на световната икономика.
През 1849г., с 2 500 долара взети назаем от баща си, Чарлз Пфайзер и немският му братовчед-предприемач, младият Чарлз Ерхарт създават „Charles Pfizer & Company“, като фирма за фини химикали – по онова време фармацията и битовата химия били част от промишлената химия. Модерната по онова време сграда с червени тухли в зона Уилямсбърг, (в Бруклин, Ню Йорк) става едновременно техен офис, лаборатория, фабрика и склад.
Техният първи продукт е овкусена форма на веществото сантонин, който е антипиретик (температуропонижаващо средство), използван за лечение на едно често срещано тогава заболяване – глисти. Комбинирайки уменията си, Пфайзер, като химик и Екхарт, като сладкар, те правят рецепта за конусовидни бонбони с вкус на бадем и карамел, в които поставят сантонина. Новият продукт пожънва непосредствен успех на пазара и компанията започва дейността си с летящ старт.
Днес Пфайзер е известна марка с множество успешни медикаменти, сред които най-оборотното лекарство за последните десетилетия „Lipitor“ (в България като „Сортис“), мъжкия хит „Виагра“ и първият полусинтетичен антибиотик „Vibramycin“ (доксициклин).
Такеда. Японският търговец.
Чобей Такеда I
В далечната 1781г., 32-годишния Чобей Такеда I (първи) започва търговия с традиционни японски и китайски лечебни съставки в Дошомачи, квартал на Осака. Това място е от особено значение за Япония, защото тук се сформира центъра на японската медицина през периода на XVIII до началото на XX век, което е свързано със намиращият се храм на шинтоиското божество на здравето и лечението, джуджето Сукунахикона.
Малкият дюкян на Такеда започва да изкупува лечебни субстанции от търговците на едро, след което собственикът, разделяйки ги на по-малки купчинки, ги препродава на местните медицински посредници и лекари.
С падането на шогуната в Япония през 1868г., тя се отваря към западния свят. Навлизат много нови неща, включително и чуждоземните лекарства. Чобей Такеда IV (четвърти), който е начело на продавачи на лекарства на дребно, създава кооперативен съюз с цел да прави поръчки на западни медикаменти в Йокохама. Сред субстанциите, които се изкупуват от сдружението в Япония са лекарството хинин против малария и фенол против холера. Вносът е от Англия, САЩ, Германия и други страни, а през 1907г. ексклузивитет за цялата островна държава получава немската Байер.
1895-а е годината в която японската компания започва сама да произвежда медикаменти. По това време тя придобива фабриката „Учибаши“ в Осака и започва да произвежда бисмут субгалат (лекарство против диария) и скъпоценния хинин.
Сред заслугите на японската Такеда днес са открития, като „Ланзопразол“ (лекарство срещу киселини) и медикаментът срещу високо кръвно, разработен съвместно с „Астра Зенека“, „Атаканд“.
Байер. От бои до лекарства.
Карл Дуисберг
Според официалния сайт на компанията, всичко започва с приятелството между двама мъже, природно вроденото им любопитство и две кухненски печки. Бизнесменът Фридрих Байер и специалистът в изкуствените бои Фридрих Вескот обичат да експериментират и накрая откриват как да правят багрилото „фуксин“ по нов начин. Така на 1 август 1863г. се създава “Friedrich Bayer & Company“. Предмет на нейната дейност става производството и продажбата на синтетични багрила.
Бизнесът е успешен до смъртта на двамата съоснователи. Доведеният син на Байер, Карл Румпф, който наследява фирмата, променя нейните приоритети. Той я прави публична и със събрания капитал наема мнозина млади дипломирани химици, сред които и Карл Дуисберг. Този мъж бил натоварен със задачата да открие нови сфери в които компанията да се развива.
Става така, че през средата на 80-те години на XIX век, се появява нова субстанция на немския пазар, наречена „Антифербин“, която щяла да отвори пред Дуисберг един цял нов свят….
Тя е открита случайно, като лекарство против висока температура и се произвежда от конкурент на Байер. Наричат за първи път лекарството „Антифебрин“ (което означава „против треска“) с име различно от химичното му наименование. По този начин използват „вратичка“ в тогавашния немски закон, според която фармацевтът в аптеката трябва да отпусне точно това, което е написано от лекаря. Тоест, когато на рецептата пише лекарство „против треска“ – получава „Антифербин“.
Това навежда Дуисберг на гениалната идея да експериментира с екипа си нови вещества, които след това нарича с тривиални наименования, а не със задължителните до този момент химични. Така се създава първият медикамент на компанията – „Фенацетин“, който е много по-мощен като ефект и с по-малко нежелани реакции от „Антифебрин“. Продуктът се оказва толкова печеливш, че води до постепенното преориентиране на дейността на немския концерн.
Следват други фармацевтични успехи, поради което след смъртта на Румпф и поемането на компанията от Дуисберг, неговото първо важно решение е да създаде и обособи фарма-дивизия с отделна само за нея лаборатория. Друг негов хитър ход е да организира тази специализирана лаборатория на Байер в две звена – първото (фармацевтично) има за цел да разработва нови лекарства, а второто (фармакологично) – да ги тества. Това е много подходяща форма на качествен контрол, която в последствие често е копирана във фармацевтичния бранш.
В тези условия се раждат легендарни имена, като първия сулфонамид “Пронтозил” и най-успешното лекарство за всички времена – „Аспирин“.
Хофман Ла Рош. Банкерът, призван за фармацевт.
Фриц Хофман – Ла Рош
Фриц Хофман-Ла Рош е роден на 24 октомври 1868г. в богато семейство в Базел, Швейцария.
В ранните си години преди да се захване със собствен бизнес, работи в банка, а след това в аптека, като търговец на химически субстанции и търговец на лекарства.
Едва на 28 години, Фриц Хофман-Ла Рош създава своя компания в Базел заедно с Макс Карл Трауб с името „Hoffmann, Traub & Co.“, която произвежда определени фармацевтични и химически продукти. Неговия баща допринася с основния капитал, а Трауб доставя някои патенти и договори. По-късно, през 1896г., Трауб се оттегля и компанията се преименува на „F. Hoffmann-La Roche & Co.“.
В годината на създаването – 1894г., фармацевта Карл Шергес, който е директор на изследователския отдел в компанията, заедно с химика Емил Барел успяват да демонстрират наличието на йод в екстракт от щитовидна жлеза. Това води до първият патент на Рош и редица публикации. Появата на „Айодин“ бележи началото на поредица от препарати за щитовидна жлеза на швейцарската компания.
Големият пробив идва през 1934 г., когато Hoffmann-La Roche първи започват масово производство на синтетичен Витамин C, под търговската марка „Redoxon“.
Швейцарският фармацевтичен концерн допринася към фармацията с изобретяването на лекарства като бензодиазепините (към които спада „Лексотан“), но в момента е може би най-известен с противогрипния медикамент „Тамифлу“.
Разбира се, че е невъзможно да бъдат описани всички оригинални фармацевтични компании, защото при повечето, различните сливания и друг тип трансформации са оставили своя отпечатък върху историята им и е трудно да бъде проследено тяхното начало.
Но въпреки различната цел при създаването им, в трудните моменти те съумяват да се трансформират по правилния начин, да дадат своя принос за науката и да бъдат успешни.
Източници:
http://www.pfizer.com/about/history/1849-1899
https://en.wikipedia.org/wiki/Pfizer
https://en.wikipedia.org/wiki/Doxycycline
http://www.takeda.com/company/history/
https://en.wikipedia.org/wiki/Takeda_Pharmaceutical_Company
http://www.bayer.com/en/history.aspx
http://www.roche.com/about/history.htm#expansion_1897
https://bg.wikipedia.org/wiki/Hoffmann-La_Roche
https://www.britannica.com/topic/Sukunahikona
http://www.osaka-info.jp/en/facilities/cat1/post_5.html
https://en.wikipedia.org/wiki/Fritz_Hoffmann-La_Roche
Остави коментар
Остави коментар