Сънят – това, от което наистина имаме нужда

Според науката, сънят е толкова важен за организма, колкото и приемът на храна и вода. Той представлява нормално физиологично състояние, характерно за всички представители на животинския свят.

При човека, времето през което спим отнема около 1/3 от живота ни. Тогава централната нервна система (ЦНС) е по-чувствителна към вътрешни, отколкото към външни стимули. Това състояние е обратимо и за разлика от някои патологични промени в съзнанието човек може да бъде изведен от него без особени затруднения.

Какво представлява съня?

Множество невромедиатори регулират бодърстването и настъпването на съня, подчинени на т.н. циркаден ритъм (пряко свързан със смяната на деня и нощта).

При отворени очи навлиза светлина и човек не заспива. При стъмване или затваряне на очите, фоторецепторите подават сигнал към епифизата, която секретира много важен неврохормон – мелатонин, отговорен за заспиването и преминаването през всички фази на съня.

Сънят се състои от отделни фази и за да е пълноценен, трябва да има достатъчно време да се премине през всички тях – всяка една фаза се характеризира с отделянето на определени важни хормони и се случват различни събития, свързани с възстановяване на организма от натрупани през деня стрес, напрежение, информация.

Нормалният физиологичен сън включва фаза на бавен сън (NREM фаза с липса на бързи очни движения) и бърз, парадоксален сън (REM фаза – с бързи очни движения).

* NREM фазата има 4 подфази, основно се разделя на два периода – лек повърхностен сън и дълбок сън, по време на който възстановяваме. По време на NREM фазата артериалното налягане и пулс намаляват, реакцията на организма към ниска и висока температура е забавена.

* REM фазата – това е активната фаза, когато сънуваме и когато всъщност става трансферът на информация от краткосрочната в дългосрочната памет.

Един пълен цикъл включва четирите подфази на NREM фаза и REM фаза и продължава 90-100 минути, като се повтаря 4-5 пъти за една нощ. От изключителна важност за деца и подрастващи е да се минава през всички фази на съня. Продължителността на съня се променя с възрастта: при новородени – 14-16 часа, при малки деца – 9-10 часа, ученици 8-9 часа, при възрастни 7-9 часа, като за недостатъчен сън се приема сън под 6 часа. Въпреки тези данни има хора, които се чувстват добре и отпочинали и при по-малко часове сън.

Трябва да се има предвид, че хроничното недоспиване води до натрупване на така наречен сънен дълг, тоест организмът издържа известно време на липсата на достатъчен сън, но в един момент физически и психически рухва. Липсата на достатъчно време за пълноценен сън при деца и подрастващи води до нарастване чувството на тревожност, напрегнатост, състояния на депресия и агресия, намалена когнитивна функция, тоест намалява способността да обработват цялото количество информация, получено през деня.

Установено е, че към 22.30–22.45 започва отделянето на мелатонин в организма, тоест детето трябва да си е легнало до този час, за да може максимално да използва мелатонина – важен за пълноценния сън, за антиоксидантните процеси в организма, необходим е и за здрава имунна система.

Доказано е също, че в четвърта фаза на NREM съня, във времето между 21 до 24 часа, се извършва и отделянето на по-голямото количество хормон на растежа, изключително важен за растежа на децата.

Много важен момент е, че сънят не просто трябва да е определен брой часове, а да настъпва в определен час и да продължава необходимото време. Малките ученици е добре да си лягат до 21.30, за да могат да се възстановят до 6.30–7.00 часа. При по-големите ученици има изместване на хронотипа към по-късно заспиване в 22.30 докъм 7.30 часа.

Недостатъчният сън при децата, а също и при възрастните, води до дисбаланс между хормоните, отговарящи за чувството на глад и ситост, до забавяне на метаболизма и като следствие появата на затлъстяване, инсулинова резистентност, все повече случаи на диабет тип 2 при деца и подрастващи.

При възрастни се наблюдава намаляване количеството секретиран мелатонин, с което и качеството и продължителността на съня. Нарушенията се проявяват в по-трудно заспиване, пробуждане през нощта, ранно събуждане и съответно умора, отпадналост и неработоспособност през деня.

Как да спим по-добре?

Уместно е в такива случаи да се подпомогне организмът с различни хранителни добавки, съдържащи мелатонин, витамини от групата В, магнезий, валериана и други билки като маточина, лайка, хмел с добър ефект за настъпване на съня. Разбира се, много важна е консултацията с лекар за отхвърляне по-сериозна патофизиологична причина за нарушения сън.

Примерни хранителни добавки, предлагани в Аптеки Астра:

* Допелхерц Спокоен сън

* Магне В6 лека нощ, Магнера и други продукти с магнезий

* Седанакс

* Валериана – таблетки, тинктура

* Аборуе

* Лавандулово масло, като ароматерапия

* Чай Релакс, Чай Лека нощ

От изключителна важност е поддържането на добра хигиена на съня.

Здравословните навици на сън и почивка – подходящо място, удобно легло и облекло, оптимална температура на въздуха, достатъчна продължителност, липса на светлинни и звукови сигнали, изключване на техники, излъчващи вълни, прави човек по-здрав, по- издръжлив на стрес и напрежение, по-енергичен, по-добър, неагресивен в отношенията си с околните.

Краткият и недостатъчен сън се отразява върху всички системи в човешкия организъм – храносмилателна, нервна, сърдечносъдова и др., води до повишаване на кръвното налягане и прави по-труден контрола му с медикаменти. Също така се повишава чувството на тревожност, депресия, метаболитен синдром, диабет тип 2, намалява когнитивната способност.

На сериозна терапия подлежи хроничната липса на достатъчно сън, дължаща се на съпътстващи соматични и психиатрични заболявания.

Не забравяйте: СЪНЯТ Е ЗДРАВЕ!!!

Изготвил:

Магистър-фармацевт Лада Андреева

Източници:

Списание Клуб Д, 01.08.2010; Безсъние и инсулинова резистентност

Списание MD, 01.05.2010; Безсъние