Какво знаем и не знаем за хомеопатията
Хомеопатията в днешният си вид е била формулирана преди 200 години от Самуел Ханеман – немски лекар и химик.
Името “Хомеопатия” произлиза от гръцки (хомео- и патия-) и означава: подобно на страданието, т.е. хомеопатичното лечение се подчинява на принципа на подобието. При хомеопатичното лечение, болестта се лекува със субстанции, които във високи дози, биха причинили същите болестни симптоми, но в малки – водят до нейното излекуване.
Изходните вещества, от които се произвеждат хомеопатичните лекарства са от растителен, животински, химически и минерален произход. Най-голям дял имат тези от растителен произход, като за тяхното производство се използват различни части от над 1200 различни видове растения, събрани в естествената им среда.
Друга специална група вещества, от които се приготвят хомеопатични лекарства, са т. нар. биотерапевтици (нозоди). Те представляват биологични, патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. Тъй като при работа с тях съществува риск, то специални нормативни документи определят условията и изискванията при работа с тях.
Може би една от най-интересните части на Хомеопатията, освен нейното действие е начинът на приготвяне на хомеопатичните лекарства. Този метод включва в себе си три основни процеса, които ще разгледаме по-конкретно.
1. Събиране, идентифициране и първоначална обработка на изходните вещества.
През този етап се набавят всички необходими съставки от органичен или неорганичен произход, необходими за изготвянето на хомеоптатичният продукт. Те преминават през съответната първична обработка докато се приведат във вид удобен за вторият етап. Например събирането на определено лечебно растение през подходящия сезон и правилното му изсушаване така че да се запазят полезните съставки в него.
2. Приготвяне на Тинктура Майка.
- При хомеопатичните лекарства от растителен произход, извличането на биологично активните вещества (БАВ), става чрез накисване (мацерация) на растителните части в 96% етилов спирт и дестилирана вода за 10 до 21 дни. Полученият екстракт след това се подлага на различни контролни изследвания за проверка на наличните в него БАВ.
Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохол, се подлагат на подобни стъпки. Неразтворимите в алкохол, се подлагат на стриване в млечна захар по специална процедура.
3. Динамизация (потенциране)
Това е ключов етап в производството на хомеопатичното лекарство и е критичен за качеството му. При разреждането последователно се намалява концентрацията на Тинктурата Майка, съответно и на концентрацията на активното вещество в разтвора. Последва процес на динамизация, чрез разтръскване с машина.
Използват се два метода на разреждане, съответно метод на Ханеман и метод на Корсаков.
Накратко ще представим само метода на Ханеман:
От Тинктурата Майка се взема 1 тегловна единица (ТЕ), към която се прибавят 99 тегловни единици разтворител( спирт + дестилирана вода).Следва разтръскване и това разреждане се обозначава като 1СН. От него се взема 1 ТЕ и се смесва в нов стъклен съд с 99 ТЕ разтворител. Полученото разреждане обозначаваме като 2 СН и съответно нататък 5СН, 9СН,15СН, 30СН и т.н., където „СН“ означава „Центизмал по Ханеман”, т.е разреждане 1:100 по Ханеман.
При крайното разреждане на практика няма материален остатък от изходното вещество, защото още при 12-то центизимално разреждане, статистическата вероятност за установяване на една молекула от веществото е близка до нула.
Въпреки нищожността на дозата, при клинично приложение, по-високите разреждания имат по-бърз и по-голям ефект върху здравето на пациента. Например при една обилна хрема ,високите разреждания (напр. 30СН) ще намалят секрета за часове, докато ниските разреждания (напр. 5СН), където вероятността все още да има молекула от активното вещество е по-голяма, ще засилят секрецията . Ето колко са важни разрежданията за самият ефект на хомеопатичното лекарство!
Възможно обяснение на Хомеопатията
На този етап фундаменталните науки като физика, химия, биофизика и биохимия не могат да обяснят как точно въздейства хомеопатичното лекарство, в което на практика няма молекули активно вещество. Едва в последните години завесата започна да се повдига, вследствие на новаторското мислене и експерименти на някои учени. Един от тях е професор Луи Рей, който доказва, че ако разтвор на литиев хлорид се приготви по метода на Ханеман (до стойности над числото на Авогадро) и се замрази, то при облъчването му, кристалите дават същите дефекти, типични за наличието на литиев хлорид, а би трябвало в този разтвор да няма нито една молекула от изходното вещество.
Може би експеримента на проф. Рей задоволява практичния и логичен ум, но да не забравяме, че Хомеопатията е холистична наука и обединява в себе си не само материалистичният подход, но и духовният аспект, които са заложени у всеки човек.
Обединявайки тези аспекти, не е чудно защо Хомеопатията работи не само при тривиални сезонни вирози, но и при доста по-тежка и неповлияна до момента, от традиционните методи, патология.
Изготвил за Вас: маг. фарм. Ивелина Ганчева
Остави коментар
Остави коментар