Лекарства, които никога няма да опитате в наши дни – част втора

Oчистител за ръце

1

Представлява радиев очистител за дезинфекция на ръце с мотото „почиства всичко освен кожата“.

Радият, под формата на радиев хлорид, е открит и описан за първи път от Мари и Пиер Кюри през 1898г. Те извличат радиевата сол от уранова руда. В последствие се установява, че радият и всички негови изотопи са силно радиоактивни.

В миналото, преди да се установи вредата от радиоактивността за здравето, химичният елемент е бил използван като луминесцираща боя за часовници и инструменти; в самолетостроенето; за направата на пасти за зъби и козметични кремове за коса и кожа и дори за приготвянето на храни, на които са били приписвани лечебни свойства. Радият е имал употреба дори и в медицината като назален унгвент за предотвратяване на възпаления на средното ухо или източник за производство на радиоактивния газ радон, с който до 30-те години на ХХ век, парадоксално, са се опитвали да лекуват рак.

Обратът настъпва след скандал в края на 20-те години на миналия век, когато пет момичета, работещи във фабрика за радиеви луминесцентни материали, завеждат дело за лоши условия на труд и влошено здравословно състояние в следствие на вредните ефекти на веществото. Резултатът е създаването на нов закон и забраната на радия в медицината и бита.

Драконова кръв

2

„Драконовата кръв“ е ярко червена смола, която се добива от над 20 различни растителни вида от родовете Тръстика, Млечка, Драконово дърво, Daemonorops и Pterocarpus. Тя се е използвала от древни времена, като лак, лекарство, тамян и багрило.

Голямо объркване е съществувало в античните времена по отношение на произхода на „драконовата кръв“. Някои средновековни енциклопедии, твърдят, че тя се е получавала буквално от кръвта на слонове и дракони, след смъртоносна битка. Смолата на различните видове Драконово дърво и много отровният минерал Цинабар (живачен сулфид) често били бъркани от древните римляни, а в Китай почти не различавали червеното вещество, получено от различните растителни видове. В днешно време този проблем все още съществува, но най-често срещания вариант на световния пазар е субстанцията от рода Daemonorops.

В Средиземноморието, драконовата кръв е била използвана от гърци, римляни и араби с медицинска цел за лечение на респираторни и стомашночревни проблеми. Влиза в първата в историята фармакопея на Диоскорид. През Средновековието се използва за магически ритуали, а по-късно е важна съставка в алхимията. През XVIII век, смолата на Драконовата палма става източник на специфичния червен лак, с който се покриват цигулките и до днес. В наши дни, е широко разпространена в индийските церемонии и като багрило за украса по време на китайската нова година.

В народната медицина, драконовата кръв се е използвала изключително като вода, която подпомага заздравяването на рани и като кръвоспиращо. Вътрешно се е приемала за гръдни болки, вътрешни травми и менструален дисбаланс.

На снимката – аптекарско шише от приблизително 1900-та година. Съдържащата се в него втвърдена смола се е използвала в тогавашната аптека на болница за лечение на душевното здраве във щата Виктория, Австралия. „Лекарството“ се е приготвяло от плодовете на вид драконови палми за терапията на различни болести  като диария и сифилис (по онова време много хора са били настанявани в лудница със симптоми на диария или деменция, защото тогавашната медицина е смятала тези оплаквания като проява на нелекуван сифилис).

Разбира се днес е рисково да се приема „драконова кръв“, особено вътрешно, поради липсата на сериозни доказателства, че помага и най-вече, че е безвредна за здравето.

Сироп за упорита кашлица

3

Ако погледнете съставките на сиропа за кашлица от снимката ще се озадачите. Канабис, хлороформ, етилморфин и алкохол – и всичко това в една комбинация…. Или с други думи, довиждане на неприятната кашлица и… сладки сънища!

От дълбока древност канабисът е използван в бита  за платове и дрехи, а в корабоплаването за направата на въжета, които не гният при често мокрене. Ароматът му е бил естествен освежител на въздуха. Според Херодот, скитите са си правели парни бани с него.

Растението е използвано също за ритуални цели и като лек. Съвременната му употреба в медицината е доста спорна. Известни са психотичните му свойства, които го правят труден избор за лечение.

Според едно проучване в PubMed.gov от юни  2013 г., редовното пушене на марихуана води до видими  микролезии в големите въздухоносни пътища, което съответно се свързва с вероятното увеличаване на симптомите на хроничен бронхит, затихващи след прекъсване на употребата й. От друга страна, инцидентното пушене на единични цигари не води до значими аномалии в белодробната функция, освен възможното повишение на  белодробния обем и незначителното повишение в резистентността на въздушните пътища, което е с неясна клинична значимост. Това твърди главният изследовател, професорът по белодробни болести д-р Доналд Ташкин от Калифорнийския университет на Лос Анджелис.

Дионинът (етилморфин) е опиоиден аналгетик, производен на морфина, но с по-слаб обезболяващ ефект. Използвал се е в миналото и като противокашлично средство. В момента е в употреба като монопрепарат в десетина страни по света според drugs.com.

Хлороформът дълго време е бил основна упойка в медицината. Но той е имал и друго приложение. С отлична мастноразтворимост и слабо разтворим във вода, той също е добър дезинфектант. Антисептичната му активност спрямо вируси и бактерии го прави съставка на откашлични медикаменти от края на XIX и началото на XX век, а в Китай е използван в съставите на сиропи за кашлица чак до 1998г.

Проблемът на тази странна смес е, че трите основни съставки действат на мозъка – две от тях имат наркотичен ефект, а третата го успива. Затова не е случайно, че след като се установяват тези ефекти сиропът за кашлица е бил забранен.

„Мозъчна сол“

4

Надали някога сте чували за нея, но няма как да не бъде включена в списъка, защото човек просто не може да устои на заглавието!

Това е една от многото откачени смеси, на които са били преписвани лечебни свойства през Викторианската ера в Британската империя.

Много от лекарствата, използвани в края на XIX век от този тип, пропускат да обявят точния си състав. Самохвалството  при „мозъчната сол“, че лекува нервна преумора, без да са ясни напълно причините за нея, или морска болест, насочват към заключението, че става въпрос за наличието на седативни или опиатни съставки. Но по онова време хората са приемали тези продукти на сляпо доверие, без да ги е грижа какво точно има в тях. За наше щастие, днес всяко сериозно лекарство или хранителна добавка има опис с подробна информация за състава, положителните лечебни ефекти и евентуални възможни нежелани реакции, което ни позволява да направим правилния избор.

Всички тези продукти са били в производство с лечебна цел, но не са издържали теста на времето, като такива.

С изключение на бирата, те са се доказали като безполезни или вредни за човешкото здраве. Но благодарение на тях и други с подобна история, едицината и фармацията са откривали грешките си, учели са се от тях и са продължили напред към по-ефективни и по-безопасни лекарства, а държавите са създали стриктни механизми как точно да става това.

Източници:

https://en.wikipedia.org/wiki/Pure_Food_and_Drug_Act
https://en.wikipedia.org/wiki/Leech
https://www.pinterest.com/chavezcheryl/historical-uses-of-drugs/
http://www.atsdr.cdc.gov/toxprofiles/tp85.pdf
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%82
https://fictionalbeer.wordpress.com/2009/02/
https://en.wikipedia.org/wiki/Dragon%27s_blood
http://resobscura.blogspot.bg/2012/06/from-quacks-to-quaaludes-three.html
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23802821
https://en.wikipedia.org/wiki/Cannabis
https://en.wikipedia.org/wiki/Ethylmorphine
https://www.drugs.com/international/ethylmorphine.html
http://www.scmp.com/article/235371/chloroform-use-cough-syrup-end
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC88911/
https://en.wikipedia.org/wiki/Chloroform
https://en.wikipedia.org/wiki/Radium
Остави коментар