Могат ли да бъдат патентовани човешките гени?
„Uti, non abuti – Ползвай, без да злоупотребяваш.“
Латинска сентенция
Генът е специфичен участък от нашето ДНК, който носи определен белег. Патент върху даден ген се дава от правителството на дадена страна и представлява ексклузивното право на собственост на определена организация или корпорация, която претендира за откривателството на гена. Веднъж получил патента, собственикът на гена може да реши как да го използва – комерсиално за клинични проучвания и разработка на лекарства или некомерсиално – за други изследвания с цел само за наука. Патентът важи за продължителност от 20 години.
Въпросът къде е балансът между комерсиалната и хуманната гледна точка остава.
Историята на използването на биологичен патент върху ген започва още през далечната 1972 година. Генетичният инженер Аманда Чакрабарти, която по това време работи за „Дженеръл Електрик“, разработва бактерия от естествен бактериален щам, способна да разлага суров петрол. Това се оказва откритие с важно практическо приложение, защото може да се използва при обработването на нефтени разливи. Огромната компания подава документи за патент върху бактерията, като вписва Чакрабарти за откривател. Първоначално той бива отхвърлен, защото, според закона тогава, живите организми не могат да бъдат патентовани. Въпреки това, накрая правото за патент е вписано след намесата на съда, според който „фактът, че микроорганизмите са живи е без законна значимост за целите на патентния закон“.
През годините са регистрирани множество патенти, някои от които са допринесли много за развитието на науката.
Такива са „Патентите на Коен/Бойер“. Те са получени въз основа на откритията на двама учени за комбинирането на гените. В следствие на тези постижения генетиката получава голям тласък, а университетите, към които са работили Станли Коен и Хърбърт Бойер, се сдобиват с приходи от над 200 милиона долара във времето.
Ключов момент, който обръща нагласата на хората и институциите, е откритието на два гена, всеки от които би могъл да причини два вида онкологично заболяване при жените. „Мириад Генетикс“ – компанията, която ги открива – придобива патент върху тях, което предизвиква съпротивата на обществото и съдебен процес.
На 13 юни 2013 г. е обявено решението по делото на Асоциацията по молекулярна патология срещу „Мириад Генетикс“. Върховният съд на САЩ отсъжда, че човешките гени не могат да бъдат патентовани, защото като част от ДНК са „продукт на природата“. Съдът решава, че след като нищо не е създадено от човека при откритието на гена, няма нужда от защита на интелектуална собственост и, следователно, генът няма причина да бъде защитен от патент. Преди това дело, по този начин в страната са били защитени повече от 4 300 човешки гена. След решението на Върховния съд, патентите им отпадат и гените стават публично достъпни за научни изследвания от всички.
Върховният съд на САЩ все пак позволява ДНК-промените на даден ген, получени в лаборатория, да бъдат патентовани, понеже не са от естествен произход.
Намерението на “Мириад” да патентова човешки гени довежда до дебати по няколко причини:
Първо – защото тези гени се срещат във всеки човек, а така може да бъде възпрепятствано изследването им по целия свят, което не е хуманно.
Второ – защото откритието на връзката между двата гена и едното заболяване е финансирано с публични средства, а не от самата компания.
Трето – защото компанията „Мириад“ е продавала диагностичните си тестове на много високата цена от 4000 долара, която включва определянето на целия геном, а не само на двата въпросни гена.
В обобщение, може да се каже, че към момента нормалните човешки гени не могат да бъдат патентовани. Но това не важи за гени, променени по изкуствен път в генетична лаборатория.
Източници:
https://ghr.nlm.nih.gov/primer/testing/genepatents
https://en.wikipedia.org/wiki/Biological_patents_in_the_United_States
https://www.genome.gov/19016590/intellectual-property/
https://en.wikipedia.org/wiki/Diamond_v._Chakrabarty
https://en.wikipedia.org/wiki/Association_for_Molecular_Pathology_v._Myriad_Genetics,_Inc.
https://en.wikipedia.org/wiki/BRCA_mutation
https://en.wikipedia.org/wiki/Myriad_Genetics
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD
https://amp.org/about/index.cfm
Остави коментар
Остави коментар