Tема на месеца - Март / Май / Юни / Юли / Август / Септември / Октомври / Ноември / Януари / Февруари

СЕЗОННИТЕ АЛЕРГИИ

Пролетта е най-дългоочаквания сезон за някои, обаче пролетта е и сезонът, през който цъфтящите дървета и треви са дразнител и причина за здравословни проблеми. Неприятните усещания започват от ранна пролет ( месеците март и април) и могат да продължат цялото лято, a понякога дори до късна есен.

Какво представлява алергията?

Алергията е патологична реакция на организма към определени вещества от околната среда (полени, лекарства, животни, храни, и др.), наречени алергени. Тя се дължи на свръхчувствителност (повишена реактивност) в резултат на сенсибилизация (алергизиране) към определен алерген. Веществата, към които възниква алергичната реакция се наричат алергени (антигени), а образуваните от имунната система на организма вещества в отговор на алергените се наричат антитела. При алергичните реакции организмът на човек възприема алергените като заплаха и това предизвиква бурен отговор и неадекватна реакция към тях. Алергичните реакции са придобити и възникват бързо. Те могат да бъдат IgE медиирани или не-IgE медиирани, в зависимост от това дали се образуват антитела от клас IgE.

  • Най-често срещаната алергична реакция е сенната хрема. Алергията има много важна роля и в астмата. Някои хора развиват алергии към храни, други към лекарства, трети към ухапвания от насекоми, четвърти при контакт с различни вещества. Алергията започва тогава, когато за първи път организмът се срещне с алергена и погрешно го идентифицира като заплаха. Тогава възниква сенсибилизация и имунната система започва да образува антитела, които са специфични за конкретния алерген. При последваща среща със същото вещество настъпва бурна реакция, имаща различна изява – кожна (уртикария), белодробна (астма), на горни дихателни пътища и съединителна тъкан (едем на Квинке), системна (алергичен шок).
  • Много автори считат алергията за болестта на бъдещето. Някои от водещите специалисти в алергологията дори използват термина епидемия, поради значително увеличилите се и постоянно нарастващи случаи на това заболяване. Честотата на отделните алергични болести, представена в процентно отношение е следната:
  • 1. Астма – 10% 2. Алергичен ринит – 10-30%
    3. Инсект алергия – 2-19%
    4. Хранителна алергия – от 1-2% при възрастните до 5 % при деца.
    Общата честота на алергичните болести достига до 35% от населението.

Какво представлява алергията?

Причините за поява на алергии могат да бъдат различни. За поява на алергична реакция е необходимо наличие на определени фактори – промяна на реактивността на организма (ендогенен фактор) и наличие на сенсибилизиращ агент – алерген (екзогенен фактор). Съвкупността на тези фактори е от важно значение за развитието на патологичен имунен отговор.

Всяко едно вещество от околната среда може да се разглежда като потенциален алерген, но едва попадането му във възприемчив организъм води до появата на алергична реакция. Няколко са теориите, обясняващи предпоставките за поява на алергичен отговор и нарастващата честота на този тип реакция през последното десетилетие.

Основните етиологични фактори са: респираторни алергени - полени, плесени, микрокърлежи; лекарства и химикали; храни и хранителни добавки; ужилвания от насекоми - ципокрили; физикални фактори и контактни алергени, наследственост и др.

Симптоми и признаци при алергия

Алергичните болести са доста разнообразни и в зависимост от съответната патология - болест или проява, оплакванията (симптомите) могат да бъдат характерни. Не рядко обаче алергичните заболявания протичат и с нехарактерни оплаквания. Общоприето е обривът, отокът или задухът да се считат като прототип за признаци на алергично заболяване. Въпреки това някои неспецифични признаци като главоболие, отпадналост, гадене, диария, генитално кървене и др. също могат да са признаци на алергична реакция.

Подценяването на тези симптоми може да доведе до пропуск в своевременното диагностициране и лечение на алергията.

Алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

Алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит е вид алергично заболяване, при което се засяга носната лигавица, и почти винаги лигавицата покриваща околоносните кухини.

Симптоми при алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

Алергичният ринит, риносинуит, риноконюктивит се проявяват със симптоми като сърбеж в носа, кихане, запушване и/или воднист секрет от носа, зачервяване и сърбеж на очите. Могат да присъстват няколко или повечето от изброените признаци.

Една част от пациентите имат ясно изразена сезонност на оплакванията, което помага при диагностицирането и класификацията на този ринит, като сезонен алергичен ринит или целогодишен – при пациенти със симптоми през цялата година.

В зависимост от продължителността на тези симптоми всеки алергичен ринит може да се подраздели и на интермитентен (епизодичен) или персистиращ (продължителен), а също и да се определи като лек, средно тежък и тежък, в зависимост от тежестта на описаните симптоми и нарушеното качество на живот.

Причини за алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

alerfii

При сезонния алергичен ринит най-чести алергени са полените – дървета, треви, плевели.

При целогодишния алергичен ринит, най-честа причина са акарите, плесените и домашните животни.

Нелекуваният алергичен ринит е свързан и с повишен риск за поява на бронхиална астма.

Диагностициране на алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

При поява на някои от изброените симптоми, трябва де се потърси консултация със специалист алерголог, който да извърши насочени изследвания за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит.

Много често хремата, кихането и воднистия секрет от носа се приемат като следствие от простуда и по-рядко се мисли за алергично заболяване. Специалистът алерголог може да извърши точна оценка на описаните от пациента симптоми, клиничен преглед с алергологична насоченост, да проведе кожно-алергично тестуване, което да помогне за установяване на съответния алерген, отключил болестта, да изследва носен секрет за еозинофилни клетки, които често инфилтрират носната лигавица при алергичен ринит. При необходимост може да проведе провокационен назален тест със съответния алерген, функционално изследване на дишането и др.

Своевременното установяване на алергичният ринит, риносинуит или риноконюктивит и неговото лечение имат значение не само за доброто качество на живот на пациента, но и профилактират появата на редица усложнения – увреждане на носната лигавица, загуба на обоняние, поява на носна полипоза (понякога тя води до пълно запушване на носа и засяга всички синуси).

При потвърждаване на диагнозата алергичен ринит лечението се провежда с локални и системни медикаменти. Изборът на медикамент или комбинация от медикаменти се извършва в зависимост от вида и тежестта на алергичната хрема. Използват се:

- Системни антихистамини - приети през устата. По-новите молекули имат добър профил на безопасност, минимум странични симптоми и могат да бъдат приемани продължително време. Това са левоцетиризин, деслоратадин.

- Локални ( интраназални ) антихистамини – азеластин.

- Локални ( интраназални ) кортикостероиди – мометазон, флутиказон.

- Комбинирани интраназални препарати (деконгестант/антихистамин) – виброцил.

- При тежките случаи и неповлияване от лечението се използват кратки курсове от перорални кортикостероиди – преднизолон, метилпреднизолон и др.

Всички тези медикаменти са в наличност в аптеки „Астра”. Очаква ви вежливо отношение и компетентна помощ от работещите там фармацевти.

 

love

Пролетта е сезон не само на алергиите, но и на любовта.

Изготвил:
магистър фармацевт
Мирела Шикова