Парацелз – основателя на токсикологията

Парацелз – основателя на токсикологията

„Отровата е във всичко, и няма неща без отрова. Дозата я прави отрова или лекарство.“

Парацелз

 

 

Парацелз бил роден в края на 1493 г. с името Филип Ауреолус Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм. Той бил швейцарски лекар, фармацевт, ботаник, философ и астролог от немски произход. Смятан е за основател на токсикологията и е известен със революционните си виждания за наблюдението на природата, рядко придържащ се към популярните по онова време антични текстове. Смята се, че той е дал името на метала Цинк. Модерната психология го посочва като първия, забелязал че причините за някои болести се коренят във физиологичното състояния на човека.

Този гениален за времето си човек, бил единствено дете на родителите си. Баща му бил обеднял немски лекар и химик (по онова време науките били смесени, поради малкото знание). Майка му умира докато е още много малък и малко след това семейството се премества във градчето Вилах, южна Австрия. Там Парацелз постъпва в местното училище, където баща му започнал да преподава химия. От млад станал помощник на баща си, като контролирал и анализирал опитите с различни метали и руди, занимавал се и с алхимия.

Младият учен научил, че металите, които „растат“ в земята се трансформират в стопени смеси и е възможно оловото да се превръща в злато. Този опит осветлява пътя му в металургията и химията, което е в основата на неговите бъдещи, забележителни открития.

Също така, научил от баща си и основни принципи на ботаниката, медицината и естествената философия.

 

Отхвърляне на традиционното обучение и медицина

 

Парацелз бил разтроен от обучението в училище: „Университетите не учат на всичко“, пише той, „затова лекарят трябва да търси старите съпруги, цигани, магьосници, ранени диваци, стари крадци и всякакви престъпници и да учи от тях. Един истински лекар трябва да е пътешественик…Знанието е опит.“ Той смятал, че в грубият кръчмарски език на обикновените хора имало повече достойнство и искреност от сухата схоластика на Аристотел, Гален и Авицена, чиито учения познавал всеки лекар по онова време.

1Парацелз завършва Университета на Виена с бакалавърска степен по медицина през 1510г., след което отива в Университета на Ферара (Италия), където свободно може да оспори всеобщо приетото схващане, че звездите и планетите контролират всички части на човешкото тяло. Смята се, че там получава докторска степен и че тогава започва да използва името “para-Celsus” (повече от Целз). Новото му прозвище, съответствало на факта, че сам се обявил за по-велик от известния римски медицински писател от първи век, Аулус Корнелий Целз.

Скоро след като получил своята научна степен през 1516г., той започнал да странства из Европа, като посетил почти всяка страна на континента. Тази част от биографията му е като детска приказка. Взема участие в „Нидерландските войни“, като военен хирург. По-късно заминава за Русия, където е пленен от татарите, избягва от техния плен в Литва, а оттам – на юг в Унгария. Работата в армията му харесва, защото през 1521г. постъпва отново като военен хирург в Италия. Неговите пътешествия го отвеждат в Египет, Арабия, Свещените земи и накрая в Константинопол. Където и да отидел, търсейки най-добре изучените символи на практичната алхимия, Парацелз не само откривал най-ефективните средства за медицинско лечение, но и нещо много по-важно – той открил принципите, чрез които да използва, както сам ги наричал, „скритите сили на природата“.

 

Кариера в Базел, Швейцария

 

През 1524г. ученият се завръща в родния си дом във Вилах, където славата му на лечител вече го била изпреварила. В последствие бил назначен за градски лекар и лектор по медицина в Университета на Базел. Студенти от цяла Европа започнали да пристигат тук за да посещават лекциите му. Следвайки принципите си, той поканил не само студенти, но всеки който пожелаел да го слуша, което разгневило органите.

По всичко изглежда, че Парацелз остава католик до смъртта си, въпреки подозренията, че книгите му са били цензурирано подбрани в каталога „Index Expurgatorius“ като всички пасажи, счетени за неморални или срещу Католическата църква, били премахнати. Също като Мартин Лутер, води лекциите си и пише книгите си на немски и по-рядко на общоприетия в научните среди латински език.

2Парацелз достига пика в кариерата си в Базел. В своите лекции, набляга на лечебната сила на природата и осъжда използването на методи за лечение на рани, като покриване на болния с мъх или суха оборска тор за предпазване от естествено изтощаване. Раните трябва да се оттичат, настоява той, защото „ако се предпазиш от инфекция, Природата ще излекува напълно сама нараненото място“. Той напада много други злоупотреби в тогавашната хуманна медицина, включително недоказани хапчета, мазила, разтвори, дезинфектанти и лекарства за животни прилагани върху хора.

Не е случайно, че това довело до конфликт с местните лекари, фармацевти и магистрати, което му изградило лоша репутация. Наложило се да напусне Базел, като в следващите осем години сменил  различни местопребивавания. По това време, коригирал стари ръкописи и написал нови трактати. С публикуването на Der grossen Wundartzney (Велика хирургическа книга), той се реабилитирал, възвърнал доброто си име и се завърнал в Базел. Дори нещо повече – забогатял и започнал да се движи в кръга на кралските особи.

Парацелз умира през 1551г., при загадъчни обстоятелства в страноприемницата „Белия кон“ в Залцбург, където бил назначен на длъжност при местния принц-архиепископ, баварският дук Ернст.

 

Наследство за медицината

 

През 1530г. Парацелз написва клинично описание на Сифилиса, в което твърди, че болестта би могла да бъде лекувана успешно с внимателно изчислени дози живачни съединения, приемани вътрешно. Същата година отпечатва и прочутата си Wundartzney (Велика хирургична книга).

Парацелз отново бил първият, който свързва ендемичната гуша с минерали, особено оловото във водата. Според Първата Лондонска фармакопея от 1618г., той приготвя и използва нов тип лекарства на базата на сяра, живак, желязо и меден сулфат, като прави връзка между химията и медицината. Това го определя, като първият токсиколог в медицината и фармацията.

Той посочва, че „миньорската болест“ (Силикоза) е в резултат на вдишването на метални пари и не е наказание за грях, определяно от планинските духове.

Първи заявява, че ако се дава в малки дози, „каквото разболява човек, то може и да го излекува“ – основен принцип на съвременната хомеопатия.

Друг негов принос към медицината е, че развива емпиричното психиатричното лечение, признато и използвано от капацитети в психиатрията, като Карл Юнг.

Като всеки велик лекар преди Ренесанса, и името на Парацелз е свързано с легенди, като непотвърдената история как е лекувал хора болни от чума в Щерцинг през лятото на 1534г.

 

Парацелз е велик човек за своето време. Въпреки че умира сравнително млад (на 48 години), неговият отпечатък в науката е огромен. Животът му е една история за силния дух и смисъла да отстояваш възгледите си, особено когато водят до нещо по-добро за другите.

Затова не е чудно, че този гениален мъж е променил науката, духовните течения от своето време и възприятието на хората.

 

 

 

 

 

 

Източници:

https://en.wikipedia.org/wiki/Paracelsus

https://www.britannica.com/biography/Paracelsus

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

http://bojidarzimnikov.com/?p=772

 

Back to Top